Помощ, учат ме!

По материали от: Емил Иванов

Българските деца стават все по-неграмотни през последните години. Дори аз като учител не вярвах на тези статистики, но през последните две години се убедих в тях. Мога да установя повече от проблемите, довели до това ужасно за държавата и бъдещето на децата състояние, но откровено заявявам, че се страхувам. Опасявам се, че след разкритие на детайли от „кухнята” на едно обикновено средностатистическо българско училище, бих останал без работа. Затова под статията ще се подпиша като български учител, а не с името си. Смятам, че ще ми бъде простено от читателите.

1. Най-големия проблем на българското училище е НЕГОВОТО РЪКОВОДСТВО, в лицето на Директора, заместниците му и счетоводителя. В момента 95% от Директорите на училища в България са номенклатурни кадри, назначени от една или друга политическа партия. Изключенията се отнасят до роднини, приятели и пр. приближени до инспекторати или общини. Когато един такъв директор започне да „ръководи” училището, той се обгражда с послушни помощници и кадърен счетоводител, който да манипулира разходите така, че на отчетните събрания пред колектива нищо да не става ясно на учителите и служещите в учебното заведение. Кражбите стигат до стотици хиляди лева на година, а способите за осъществяването им са много. Едно просто сравнение между две училища, където учителите получават около 500 лв. месечна заплата, но едното училище е с 500 ученика, а другото с 1000,  би показало ясно колко голям крадец е директора на второто училище. Методите за кражба с тайни и явни конкурси за фирма, зареждаща закуски на децата от началния курс, фирми, извършващи ремонтни дейности, фирми, обзавеждащи интериора на училищата, та дори и енергодоставчици, погодили се с директора да се отчита завишено потребление на енергия, газ или нафта, са само част от начините за ограбване на средствата, предоставени за образование на децата ни. Очевадният проблем в тази ситуация е, че училищните директори на практика са ПОЖИЗНЕНИ феодали, защото нямат мандат и всичко в училището зависи единствено и само от тях. Те могат да бъдат отстранени само при изключителни случаи от работа – явна лудост, поредица обществено значими гафове или грандиозен скандал, отразен от медиите. Поради тази причина те се обграждат с екип от свои подчинени, които ги подкрепят, за сметка на по-високото диференцирано месечно заплащане. Тук влизат и определен брой от учителите, които просто донасят за своите колеги, които са най-слабите специалисти в училище, но за сметка на това вярно подкрепят корумпирания си ръководител. Така положението в едно училище е овладяно от Директора и той може да коли, да беси, и да си развява байрака както си иска. Добрите учители виждат всичко, но няма как да реагират, защото и при най-малкия протест, ще бъдат изхвърлени от работа. И ТУК ВЕЧЕ идва втория проблем!

2. Кадърните учители, които могат да научат децата не само на предмета, който преподават, но и на много други добродетели, свеждат глави и се предават. Те не могат да се борят с корумпирания и крадлив директор, нито с групата доносници край тях. Не им остава нищо, освен да махнат безпомощно с ръка и да започнат да преподават в минимума, който се предвижда по предмета им. Още повече, че голям брой от родителите на мързеливите ученици оказват непочтен натиск върху тях за по-високи оценки или оправдаване на отсъствия. Така вместо можещият учител да работи с желание и да получава съответно възнаграждение, той бива пренебрегван от ръководството и снижава нивото на собствената си работа. От това най-вече страдат децата, особено тия, които действително се интересуват от предмета.

3. Училищните синдикати в повечето случаи са формални организации, които нито подкрепят в нужда своите членове, нито се борят срещу нередностите там. 99% от учителите членуват в КНСБ или Подкрепа заради осемте дни платен годишен отпуск. Тъй като председателя на синдикатите разполага с привилегията да не бъде уволняван от Директора без разрешение на профсъюза, той ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е човек на директора в това училище! На събранието,където е избиран той за председател, се предлага от вече подготвените за това учители – доносници и по стара социалистическа традиция се избира с мнозинство. На читавите учители не остава нищо, освен да сведат глави и да вдигнат ръце, за да гласуват. Затова в българското училище СИНДИКАТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ!

4. В училищните настоятелства се избират подходящи за училищното ръководство родители на ученици. Те са близки до Директора и помощниците му, затова изпълняват редица дейности по оправдаване на откраднати средства в училището. Те събират пари, те ги „отчитат” и оправдават, а на тях никой не им търси сметка накрая. Естествено децата на тия родители – настоятели разполагат с привилегировано положение пред съучениците си. Те имат само шестици, участват във всички форми на изява за училището и каквото и да сторят, биват оправдавани и дори поощрявани.Така се деморализират останалите деца от класовете и те от малки разбират, че СПРАВЕДЛИВОСТ  НЯМА! Те просто се адаптират към условията на българското училище, а те са меко казано СКОТСКИ!

5. Унищожена е цялата ценностна система в българското училище! Не може учител, който е ощетен, пренебрегнат и смачкан психически, да учи на добро учениците! Децата от малки разбират, че не положителните качества у един човек могат да му осигурят добро бъдеще, уважение и просперитет. Затова те не се стремят да се учат и правят добро, а гледат да се подмажат първо на учителката, после на директора или някой от властимащите в училище. Така много бързо и без усилия биха получили нужната оценка или похвала. Създава се разделение между подрастващите, както по имотно благосъстояние, така и по приближеност до управляващите в едно училище. Това обезсмисля както образователния, така и възпитателния процес. Голяма степен от думите, произнасяни в училище са кухи, лишени от съдържание и най-вече лишени от топлина, човечност и обич! Затова децата ни стават безсмислено на пръв поглед агресивни, поддават се лесно на дрога, алкохол и евтини удоволствия, вместо да се стремят към наука или развитие в някаква област. С  две думи, ако българското дете би могло да изкаже всичко, което му тежи в момента, то е: ПОМОЩ, УЧАТ МЕ!

Български  учител

Статията е публикувана преди 4 години, 5 месеца на 16 февруари 2013 г, и е видяна 2934 пъти

Мнения за Помощ, учат ме! Споделете
вашето мнение!