Айнщайн: Защо социализъм.

Нещо интересно и смислено. статията я прекопирах и ви я качвам за разсъждения и коментари. 98 % от написаното в нея подкрепям.

Преди да публикувам статията искам да направя уговорката, че по принцип не съм привърженик на каквато и да е система базирана върху парично-стокови отношения, била тя социализъм или капитализъм, но на всеки здраво мислещ човек му е ясно, че системата на свободна конкуренция е нечовешка. Човешкото общество би се развивало по-добре в условията на кооперация и сътрудничество.

Самият Айнщайн стига до подобни изводи в това есе. В края на есето той задава два много важни въпроса, които според мен са може би причините за провала на социалистическия експеримент в Източна Европа и Китай.

----------------------------------------

Айнщайн: Защо социализъм?

Дали е разумно за онзи, който не е експерт в областта на икономическите и социални въпроси, да се изказва по същността на социализма? Смятам, че поради редица причини си струва.

Нека отначало да разгледаме този въпрос от гледна точка на научното знание. На пръв поглед може и да изглежда, че между астрономията и икономиката, като че ли няма съществени методологически разлики: учени и от двете направления се стремят да открият общоприемливи закони за ограничен брой явления, за да разберат по-ясно връзката между тях. Но в действителност такива методологически различия съществуват. Откриването на общи закони в областта на икономиката се затруднява от обстоятелството, че наблюдаваните икономически явления се влияят от много фактори, които поотделно трудно могат да се оценят.

Освен това опитът, натрупан от началото на т.н. "цивилизован период" от човешката история - както e известно - беше в значителна степен ограничен и повлиян от фактори, които в никакъв случай не са от изключително икономическо естество. Например, повечето велики държави дължат своето появяване на завоеванията. Народите-завоеватели се обявяваха юридически и икономически за привилегирована класа на завладяната страна. Те си присвояваха монопола за владение на земята и назначаваха жреци от собствените си редици. Тези жреци, които притежаваха властта над образованието, институционализираха разделението на обществото на класи и създаваха ценностна система, която оттам нататък ръководеше хората - във висока степен без да осъзнават те - в тяхното социално поведение.

Но дори и тогава, когато тази историческа традиция всъщност принадлежи на миналото, ние никъде не сме фактически преодолели онова, което Торстен Веблен нарече "хищническа фаза" на човешкото развитие. Наличните икономически факти принадлежат именно към тази фаза и даже онези закони, които можем да изведем от тези факти, са неприложими към други фази. Тъй като реалната цел на социализма е точно победата над тази хищническа фаза на човешкото развитие и нейното преодоляване, днешната икономическа наука хвърля малко светлина върху бъдещето на социалистическото общество.

Освен това социализмът е насочен към определена социално-етична цел. Науката обаче не може да създава цели, особено когато те биха влияли върху хората: в най-добрият случай науката може да предостави средствата, с които определени цели могат да бъдат постигнати. Самите цели обаче се измислят от личности със силно заложени етични идеали и - ако тези цели не са мъртвородени, а са жизнеспособни и силни - те се приемат и пренасят по-нататък от множеството хора, които отчасти неосъзнато определят бавната еволюция на обществото.

По тази причина би трябвало да бъдем предпазливи и да не подценяваме значението на никоя наука и научен метод, когато става въпрос за проблемите на човечеството; и не би трябвало да изхождаме от това, че експертите са единствените, които имат право, да се изказват по въпроси, засягащи организацията на обществото.

От известно време множество гласове твърдят, че видите ли, тъй като човешкото общество преживявало криза, то неговата стабилност сериозно била разклатена. Характерно за една такава ситуация е, че индивидите се държат безразлично или дори враждебно към малката или голяма група, на която принадлежат. За да илюстрирам моите твърдения нека спомена едно лично преживяване: Наскоро обсъждах с един интелигентен и възпитан в любезност човек заплахата от една нова война, която според мене сериозно би заплашила съществуването на човечеството и отбелязах, че само една наднационална организация би могла да осигури защитата срещу тази опасност. Тогава моят посетител каза - съвсем спокойно и монотонно -: "Защо си толкова разтревожен от изчезването на човечеството?"

Убеден съм, че преди сто години никой не би направил изказване от подобен род. Това е изказване на човек, който напразно се е грижил да намери вътрешното си равновесие и който повече или по-малко е изгубил надеждата за успех. Това е израз на една мъчителна усамотеност и изолация, от която в наше време страдат толкова много хора. Коя е причината? Има ли изход?

Лесно е да се поставят такива въпроси, много по-трудно е да им се отговори с достоверност. Но аз трябва да се опитам, дотолкова, доколкото мога, макар да съзнавам факта, че нашите чувства и нашите стремежи често са противоречиви и неразбираеми и че те не могат да бъдат изразени с прости формули.

Човекът е едновременно и индивидуално, и социално същество. Като индивидуално същество той се опитва да защити собственото си съществуване и това на онези хора, които са най-близо до него, както и да удовлетворява своите нужди и да развива вродените си способности. Като социално същество той се опитва да спечели признанието и благоразположението на своите ближни, да сподели техните преживявания, да ги утеши в грижите им и да подобри техните жизнени условия. Само съществуването на тези многостранни, често противоречащи си стремежи изгражда специалния характер на човека и определя съответната комбинация, доколко даден индивид може да постигне вътрешното си равновесие и по този начин да допринесе нещо за благото на обществото.

Лесно можем да си представим, че относителната сила на тези два вида подбуди е значително условна. Но личността в последна сметка се оформя в голяма степен от околната среда, която даден човек случайно заварва, от обществената структура, в която той расте, от традициите на това общество и от това, как се оценяват определени начини на поведение. Абстрактното понятие "общество" за отделния човек означава общността на неговите преки и непреки отношения към съвременниците му и към хората от предишните поколения. Индивидът сам е в състояние да мисли, да чувства, да се бори, да работи самостоятелно; но в своето психическо, интелектуално и емоционално съществуване е така зависим от обществото, че е невъзможно да го разберем или разглеждаме извън обществената рамка. Обществото е онова, което предоставя на човека храна, облекло, жилище, инструменти, език, формите на мисленето и основното съдържание на тези мисли, неговият живот става възможен чрез труда и чрез постиженията на много милиони хора отпреди и сега, които са скрити в малката думичка "общество".

Затова зависимостта на индивида от обществото е природен закон, който - както при случая с мравките и пчелите - очевидно не може да бъде така лесно отменен. Обаче докато при мравките и пчелите цялостният жизнен процес до най-малкия детайл е свързан с установени, значителни инстинкти, социалните модели и тесните социални връзки между хората са възприемчиви към най-различни промени. Паметта, капацитетът да се експериментира с новото и възможността да се комуникира устно направиха възможно при хората развитие, което не е било продиктувано от биологични нужди. Такова развитие се проявява в традициите, институциите и организациите, в литературата, в научните и техническите постижения, в произведенията на изкуството. Това обяснява, защо човекът в определен смисъл може да влияе върху своя живот и че в този процес роля играе съзнателното мислене и волята.

С раждането си човек унаследява една биологическа база, която трябва да разглеждаме като неизменна. Тя включва природните влечения, които са характерни за човешката специфика. Освен това по време на живота си той придобива една културна база, която възприема от обществото чрез комуникация и много други начини на въздействие. Това е оная културна основа, която с течение на времето е подложена на промени и която в по-голямата си част определя взаимоотношенията между индивида и обществото. Модерната антропология чрез изследвания на така наречените "примитивни култури" ни научи, че социалното поведение на хората може да бъде много различно и зависи съответно от предишните културни модели и от господствалия преди в обществото тип на организация. Върху това обстоятелство могат да се опрат онези, които искат да подобрят съдбата на хората: хората не са прокълнати чрез биологическата си нагласа да се унищожават един друг или обречени да загинат от една ужасна съдба, която са си предизвикали сами.

Ако ние се запитаме, как обществената структура и културната нагласа на човека трябва да бъдат променени, за да се направи човешкият живот възможно най-удовлетворителен, би трябвало винаги да сме наясно, че има определени условия, които не можем да променим. Както вече споменахме, биологичната природа на човека не предвижда практически никаква промяна. Освен това технологичните и демографски развития от последните столетия създадоха условия, които ще се запазят. При относително висока гъстота на населението и с оглед на стоките, които са неотменни за неговото съществуване, безусловно са необходими едно изключително разделение на труда и високо централизиран производствен апарат. Времената, в които индивидите или относително малки групи можеха да бъдат изцяло самозадоволяващи се - и които погледнати ретроспективно изглеждат така идилични - отминаха невъзвратимо. С леко преувеличение може да се твърди, че човечеството сега образува една глобална общност по отношение на производство и потребление.

Стигайки дотук, аз мога накратко да кажа, какво представлява според мене същността на кризата на нашето време. Това засяга отношението на индивида към обществото. Индивидът съзнава повече отколкото когато и да било преди своята зависимост от обществото. Но той не възприема тази зависимост като нещо положително, като органична връзка, като средство за защита, а по-скоро като заплаха за естествено принадлежащите му права или даже за икономическото му съществуване. Освен това неговата позиция в обществото е такава, че постоянно се пораждат егоистичните пориви, докато социалните подбуди, които той има по природа, стават все по-слаби и все повече угасват. Всички хора страдат в този процес на влошаване - независимо какво положение заемат те в обществото. Като несъзнаващи пленници на своята собствена егоистичност те се чувстват по-несигурни, самотни и обхванати от елементарната и проста наслада от живота. Човекът може да намери смисъла на своя кратък и заплашен живот, само като се посвети на обществото.

Икономическата неразбория на капиталистическото общество днес според мен е същинската причина за злото. Пред себе си ние виждаме една огромна общност от създатели, чиито членове непрестанно се стремят да си отнемат един от друг плодовете на своя колективен труд - не с насилие, но пък с предано спазване на законно установените правила. От тази гледна точка е стремежът, средствата за производство, т.е. целият производствен капацитет, който е необходим за произвеждането на стоки за потребление, от гледна точка на закона да може да остане частно притежание, което в основни линии и става.

За да опростя нещата, в бъдеще ще назовавам "работници" всички, които не притежават средства за производство - дори и когато това не съответства на обичайната употреба на този израз. Собственикът на средствата за производство е в позиция, при която той може да купува работната сила на работника. С помощта на средствата за производство работникът произвежда нови стоки, които преминават в собственост на капиталиста. Същественото в този процес е релацията между това, което работникът произвежда и онова, което му се заплаща за това - и двете измерени по действителната им стойност. С това, че трудовият договор е "отворен", полученото от работника не съответства на действителната стойност на произведените от него стоки, а на неговата минимална потребност и на изискванията на капиталиста във връзка с броя на работниците, които се конкурират помежду си за работните места. Важно е да се разбере, че дори и на теория заплащането на работника не се определя от стойността на неговия продукт.

Частният капитал има тенденцията да бъде концентриран в малко ръце - отчасти поради конкуренцията между капиталистите и отчасти, защото технологичното развитие и нарастващото разделение на труда предизвикват възникването на по-големи единици за сметка на по-малките. Резултатът от това развитие е една олигархия на частен капитал, чиято огромна сила не може дори да бъде и контролирана от дадено организирано политическо общество. Това е така, тъй като членовете на законодателните органи се избират от политически партии, които в основни линии се финансират или по някакъв начин са повлияни от частните капиталисти и на практика откъсват избирателите от властта. Резултатът е в това, че "народните представители" недостатъчно защитават интересите на непривилегирования слой от населението. Освен това, при посочените условия частните капиталисти контролират принудително пряко или непряко основните информационни източници (преса, радио, образование). Поради това е изключително трудно, а за отделните граждани в повечето случаи и почти невъзможно да си правят обективни изводи и да се ползват по интелигентен начин от политическите си права.

Ситуацията в една икономическа система, която се основава върху частната собственост на капитала, се характеризира с два основни принципа: първо, средствата за производство (капиталът) са частно притежание и собствениците разполагат с тях, както им е удобно; второ, трудовият договор е отворен. Естествено, че не съществува чисто капиталистическо общество. Преди всичко би трябвало да се взема предвид, че на работниците чрез продължителни и горчиви политически борби им се е удало да осигурят за определени категории трудещи се една малко подобрена форма на "неорганизирания трудов договор". Но като цяло днешната икономика не се отличава много от един "чист" капитализъм.

Тук производството е заради печалбата, а не заради потреблението. Не съществува грижа за това, дали всички ония, които са способни и са готови да се трудят, винаги ще могат да намерят работа. Почти винаги съществува една "армия от безработни". Работникът живее постоянно в страх, че може да загуби своята работа. Тъй като безработните и лошо платените работници не представляват печеливш пазар, стоковата продукция е ограничена и резултатът е голямата бедност. Технологичният прогрес често води до повече безработица, вместо към смекчаване тежестта на труда за всички. Мотивът за печалба заедно с конкуренцията между капиталистите са отговорни за нестабилността в акумулацията и използването на капитала, а това означава увеличаващи се депресии. Неограничената конкуренция води до гигантско прахосничество на труд и до това парализиране на социалното съзнание на индивидите, за което споменах по-горе.

Това парализиране на отделните хора аз считам за най-голямото зло на капитализма. Цялата наша образователна система страда от това зло. Един прекомерен стремеж към конкурентност се втълпява на студента и той бива обучаван да разглежда успеха от алчност като подготовка за своята бъдеща кариера.

Аз съм убеден в това, че съществува само един път да се избавим от това зло, а именно въвеждането на социалистическа икономика, съпроводена от една образователна система, която ще е ориентирана към социални целеви постановки. В такава икономика средствата за производство ще принадлежат на обществото, а тяхното използване ще се планира. Една планова икономика, която настройва производството към потребностите на обществото, би разпределила работата, която трябва да се извърши между всички онези, които са в състояние да работят и освен това би гарантирала на всеки мъж, жена и дете средства за живот. Образованието би имало за цел да развива у индивидите освен поощряването на техните вродени способности и чувство за отговорност към ближните, вместо превъзнасяне на властта и успеха в нашето съвременно общество.

Не по-малко е необходимо да подчертаем, че едно планово стопанство още не е социализъм. Едно планово стопанство като такова може да доведе до тоталното поробване на индивида. Социализмът изисква решаването на няколко изключително трудни социо-политически проблема:

Как ще бъде възможно поради обширното централизиране на политически и икономически сили, да се попречи на бюрокрацията да стане всемогъща и безмерна?

Как могат да бъдат защитени правата на индивида и по този начин да бъде осигурен противовес на бюрокрацията?

В нашата съвременност на промени от най-голямо значение е яснотата относно целите и проблемите на социализма. Тъй като при сегашните обстоятелства откритото и безпрепятствено дискутиране на тези проблеми е подложено на повсеместно табу, аз считам създаването на това списание за изключително важно.

Статията е публикувана преди 7 години, 7 месеца на 17 февруари 2011 г, и е видяна 3601 пъти

Мнения за Айнщайн: Защо социализъм. Споделете
вашето мнение!

Преди 6 години, 6 месеца Демокрация каза

Беше ми много интересно и полезно да прочета тази статия! Благодаря на автора! Тук Айнщайн по подобие на Ленин описва системата на държавния капитализъм като социална социалистическа икономика, но за разлика от Ленин съзнава опасността от тоталната власт на бюрократичната върхушка и безправието на масите, оставени без собственост и средства за производство!

Преди 7 години, 2 седмици malkiya rudolf отговори на Vishnevsky

... В такава икономика средствата за производство ще принадлежат на обществото, а тяхното използване ще се планира... Проблемът не е в плановата икономика, а в това кой ще "планира". Маркс пишеше за трудови армии, но не уточняваше кой ще е трудов редник, кой - трудов фелдфебел, кой - трудов генерал, а кой - трудов генералисимус. Иначе крайният резултат е винаги "танцът с вилиците и хлебчетата" на Чарли Чаплин в "Треска за злато".

Преди 7 години, 2 седмици malkiya rudolf отговори на chobi48

Съгласен съм по принцип с теорията за притежание на средствата за производство! Честно е производителните сили да са тези собственици на средствата за производство! Тавтология, но с цел да подчертая "средствата за производство", които и в момента са притежание на народите в Северна Корея, Куба и други...,бяха и в целия социалистически лагер, но резултата плачевен! Аристотел говореше за комунизъм, но с роби, които просто смятал за естествен придатък на времето си! До тук добре, но кой ще прецени в справедливото общество, кой да бъде трудов редник, трудов ... генералисимус? Извинявайте за израза " Този филм сме го гледали"! Вероятно не се е родил гения, който да подскаже умният закон, според който, изборът ще бъде така структуриран, че няма да е възможно всички "трудови" шефове да могат и няма да искат да се корумпират ?...

Преди 7 години, 2 седмици malkiya rudolf каза

Блестяща и на достъпен език статия,с вечно актуална тема от създанието на човечеството,и в унисон със съвременното състояние на международните взаимоотношения. Пожелавам чистосърдечно,благородния Ви замисъл на публикуването,да стигне до полезрението на всички наши съграждани!

Преди 7 години, 2 месеца chobi48 каза

Съгласен съм по принцип с теорията за притежание на средствата за производство! Честно е производителните сили да са тези собственици на средствата за производство! Тавтология, но с цел да подчертая "средствата за производство", които и в момента са притежание на народите в Северна Корея, Куба и други...,бяха и в целия социалистически лагер, но резултата плачевен! Аристотел говореше за комунизъм, но с роби, които просто смятал за естествен придатък на времето си! До тук добре, но кой ще прецени в справедливото общество, кой да бъде трудов редник, трудов ... генералисимус? Извинявайте за израза " Този филм сме го гледали"! Вероятно не се е родил гения, който да подскаже умният закон, според който, изборът ще бъде така структуриран, че няма да е възможно всички "трудови" шефове да могат и няма да искат да се корумпират ? Стигам до заключението, че съзнанието на обществото, като цяло ще прилича на съзнанието на Христос! Това постижение, разбира се трябва да бъде предхождано от друг вид съзнание, формирано от фактори, които още не са познати на човечеството! Кои са те? Образование? Религия? Вегетарианство? Хранене със слънчева енергия? И сега последно..., само думата "УТОПИЯ" ми се набива в ума! А си мисля още, че който я предлага за разсъждение или е фантазьор, или промивач на мозъци... с неясна цел! Благодаря за отделеното време!

Преди 7 години, 2 месеца Vishnevsky каза

... В такава икономика средствата за производство ще принадлежат на обществото, а тяхното използване ще се планира... Проблемът не е в плановата икономика, а в това кой ще "планира". Маркс пишеше за трудови армии, но не уточняваше кой ще е трудов редник, кой - трудов фелдфебел, кой - трудов генерал, а кой - трудов генералисимус. Иначе крайният резултат е винаги "танцът с вилиците и хлебчетата" на Чарли Чаплин в "Треска за злато".