За политиката
от низините

Калпак на свободата. Парализа и парализа

Кеворк Кеворкян

Възнамерявам скоро да напиша одата “ Основи на пенкилерството” . Наблюдавам някои хора, иначе не са лишени от качества, които обаче несъмнено принадлежат към породата на телевизионните пенкилери.

Посочете ми един независим, и при това сигурен в бъдещето си водещ в частните телевизии, където положението му би трябвало да бъде професионално гарантирано - с договори, неустойки и пр. Нищо подобно, те имат сигурността на цветарки - и затова се държат като цветарки и тичат с гербери нагоре-надолу.

Парадоксалното е, че по-голяма сигурност има за някои в държавната телевизия - за Бойко Василев например, и не само за него. Трудно можеш да ги разкараш, понеже там имало дори Кодекс на труда, представяте ли си.

Хората са си изградили някаква професионална независимост и образ, не танцуват в разни представления, не са алчни за участия в тъпи шоута.

Дали Саръиванов например си дава сметка, че ще има съдбата на Милен Цветков, който не беше по-малко ентусиазирана танцьорка на различни дансинги едновременно, докато загуби напълно самоличността си. Пенкилерството винаги изяжда главата ти.

А и няма кой да защити пенкилерите днес в неизбежните перипетии на нашия занаят и те затова с такава охота стават всеядни и послушни. Някакви женички, довеяни от вятъра, и по природа вятърничави, по волята на случая стават началнички, след някакво светско пиене или игра на карти - ох, получих асо! , и между хвърлянето на две ръце - хайде да те направим шеф в онази телевизия.

Подобни хора няма да защитят пенкилерите, самите те също са пенкилери, и добре знаят, че са временно в килерите си, в резултат на някаква игра. Няма кой да защити телевизионното простолюдие - ако самото то не се защити.

Един пример ни даде “ Календар” на Нова, когато Даниела Тр. и Николай Дойнов защитиха малката Мария от големия Б. Б. Ден преди това бяхме чули най-фамозната реплика напоследък на нашия Бойко, отправена тъкмо към горката Мария.

Небето беше безоблачно, дори кротък ветрец не смущаваше покоя на премиера, изобщо нищо не предвещаваше този трясък от устата на гръмовержеца: “ Точно на тебе знаеш кога ще ти отговоря! ” Това прозвуча като писъка на вувузела в спокойна нощ в малко провинциално градче.

А само два дни преди това и ръководството на Нова телевизия бе заявило смело, че няма никакъв натиск от страна на правителството върху влюбените им главици.

И уууу - вувузела. Но в “ Календар” водещите не се поколебаха, вероятно самосиндикално, да разчоплят вувузела. Сториха го тънко, но и достатъчно категорично. За останалите медии тази реплика мина почти незабелязана.

Мария (Цънцарова), от своя страна, кротко поясни, че “ нямат история с премиера” . Може би пък точно това да е причината.

Очаквам следващия път премиерът да напише писмо до редовите журналисти дали са били подлагани на някакъв натиск. Шегувам се, разбира се - по начало идеята и за първото писмо е направо гламава, Бойко да срита онзи, който му я е дал.

Иначе той умее да създава приятелства с журналистите, понеже с началниците им по принцип няма никакви проблеми. Така че няма никакво свястно обяснение защо една репортерка отприщи гнева му. Трябва да внимава, все пак някой може и да се парализира публично.

Тази реплика очаквах да се обсъжда също на конференцията за собствеността и свободата на медиите - между другото, само глупаците слагат знак на равенство между двете.

Човек може да бъде свободен и в една държавна медия, така беше дори и в ония мрачни години, това няма нищо общо с нечия собственост, а със собствения ти характер, доколкото го имаш.

Никой не обърна внимание на малката Мария обаче - може би, защото не беше казала нещо срещу евреите - като доайенката на журналистите в Белия дом, не знам.

Прочетох с удивление едно интервю с американския посланик в събота - и не открих нищо за критиката, която отправи преди дни неговият президент Обама срещу една американска телевизия, която си играе на партия - това са думи на Обама.

В нашата професия да си играеш на партия означава да се държиш катобулевардно издание. Натискаш властта, за да ти дадат някаква аванта при предстоящото сливане или продажба. Рекет. Следващата конференция с участието на господин посланика трябва да бъде как се създаде пазарът на електронните медии у нас.

Ще бъде тъкмо навреме, понеже едни хора ще пишат закон за радиото и телевизията - нещо като закон за узаконяване на рекета от миналото.

***

На третия ден от началото на световното първенство по футбол германците от Скай спортс започнаха да предлагат излъчване на срещите с вувузели, и без.

Хубава идея, как не им хрумна на БНТ. Можеха да предлагат срещите с коментар на пратениците си и без. Само с вувузели щеше да е по-привлекателно.

***

Тази седмица стана ясно, че Иван Костов би станал и гей, само и само за да съхрани партията си. Тази жертва е достойна за уважение.

Дори и Вежди го похвали - обаче, за жалост, не за въпросната жертва. В парламентарния контрол той го призна за голям политик, понеже единствен се интересувал от съдбата на НДК.

Това е фантастично развитие на отношенията им - по-рано Веждито го наричаше “ драгалевския маниак” и още по-колоритно дори. Но днес, когато Костов отдавна е в залеза си и е на път към другостта, го приема за голям политик. Властта прави хората снизходителни един към друг, и пр.

Между другото новият кумир на Веждито беше изрекълнавремето сакралните думи, че до 1990 година у нас е нямало култура. Но през 1999-а, когато честваше рождения си ден в Министерския съвет, вероятно вече е бил схванал грешката си, понеже покани цвета на българската култура. Както и да е.

…

Друга история.

Случва се тия дни в гримьорната на една телевизия. И един току-що напудрен известен политик отговаря на баналния въпрос “ Как сте?” по следния начин: “ Все повече се доближавам до вътрешната си свобода! ”

Невероятно! След толкова години търкаляне в политиката най-после се дотътряш до вътрешната си свобода!

Вие сте умни хора и ще си спестя коментара. Все пак ето какви хора ни управляват, възсядат или си мислят, че го правят. Вътрешно несвободни хора ни дават свободи, ограничени хора се опитват да ни направят щастливи. А всъщност ни насилват, докато постигат някаква въображаема хармония в себе си, и пр.

…

Веднъж, през май 2004 година, разговарях с шефа на най-влиятелната тогава пенсионерска партия, която често превземаше площада пред парламента, беше доста активна и шумна при това.

Представях си Сава Гърбозанов като някакъв солиден мъж, някакъв напарен войвода, който ходи с хайдушки калпак - той май наистина дойде в студиото с националния флаг, нещо като Желю войвода на пенсионерските протести, да речем. Който иска да вземе нещо, което му принадлежи по право, обратно от държавата.

Оказа се един дребен човек, много симпатичен и приветлив, месеци след това го видях на един от президентските приеми в Бояна, беше довел и внучката си. Сетих се за него, понеже не си спомням български политик да е писал декларация в подкрепа на пенсионерските манифестации - макар че повечето от политиците ни са предварително пенсионирани от политиката, без да го знаят дори. Иначе са изуй гащи с всеки гей. Поне да бе гей като френски шансон както се изразява Р. Паркър.

Това с вземането от държавата на нещо, което по право ти принадлежи, ме подсети за легендите, които се носят за сливенското село Желю войвода. Навремето, когато се прибирали вечер към домовете си, някои от тамошните жители хвърляли калпаците си в съседския двор с най-злобното куче - за да си го откраднат оттам, да не се връщат с празни ръце.

***

И докато политиците мрънкат за съдбата на Националния дворец на културата, в същата емисия на Тренчева - Дойнов едно момиче ни порази, без да промълви нито една дума, защото всъщност не е и в състояние да го направи.

Елентина е с детска церебрална парализа, ръцете й са обездвижени, но успява да рисува с някакво приспособление, което се прикрепва към главата й. И вече има две изложби - втората бе преди броени дни. Отгоре на всичко сега си е наумила да събере средства за друг болник. Съобщиха ни, че девизът й бил “ Аз желая” .

Висшите канибали на българската публичност никога не ни казват какво желаят - понеже както неизменно се оказва по-късно желанията им са предимно егоистични. Те се мотат и спъват в глаголите “ мога - не мога” , и пр.

***

От: читател 11:09 Събота 26 юни 2010 - Много ми е интересно дали К. К. ще коментира казуса Читанка. Дали ще има смелост да скочи на тия, дето му плащат дописките (виновниците за ' акцията' ).

Отговаря му друг читател от сайта.

От: Момчил 02:02 Събота 26 юни 2010 - Не са ли “ Труд” хората, които плащат за дописките? Или честичко гледаме “ Теория на конспирацията” ??? Ей, ужасни хора, без работа и с твърде много въображение.

Не познавам в тънкости проблема, но поне съм научил едно, и съм се убедил през годините, че свободата за едни не трябва да съдържа ограничения, несвобода - под каквато и да е форма - за други. Свободата на читателя от Мрежата, който е затруднен да си купува/доставя желаната книга, не бива да ограничава свободата на друг да се изразява, в случая на писателя.

У нас обаче повечето свободи носят със себе си и груби ограничения и дори насилия.

***

Стоян Вълев е много ласкав към моите скромни усилия (в knigi - news), но аз приемам с благодарност най-вече критичната му бележка за една наистина нелепа грешка, която съм допуснал, когато цитирах преди две седмици културфилософа народовед Найден Шейтанов.

Някакво дяволче ме е заплеснало за миг и съм сбъркал малкото му име, нещо наистина недопустимо - но така се случва, когато човек се провира продължително време из телевизионното ТКЗС. Шейтанов вече е напълно непознат на широката публика - макар че той не беше особено долюбван, дори бе и направо инкриминиран и в годините преди 1989-а.

Все пак през 2006-а издателство “ Захарий Стоянов” го показа в цялото му великолепие с “ Балкано-българският титанизъм” , чудесно представен от Ерика Лазарова.

Опасявам се да не бъда прекалено фриволен, обаче подобни книги би трябвало да бъдат качвани в сайта “ Читанка” - това ще ни даде свобода над самопознанието ни и над собственото ни минало. А пък държавата нека да удовлетвори авторските права, доколкото са останали (Н. Шейтанов почина през 1970 година), ако не ви се струва екзотична тази идея.

Ето една фраза, за да добиете представа за великолепния образен език на Шейтанов. “ Ние, българите, не сме селяни - казва той, - макар по нас да има още половин кош плява! ”

А на нашите политици трябва да се прати есето му “ Сексокрация” , писано през 30-те години на миналия век, за да не си губят времето с декларации по повод хормоналната сбърканост на отделни индивиди, примерно.

Но по-добре да прочетат “ Български светоглед” . Ох, горкичкият, как се размечта.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: