За политиката
от низините

От Бари Ейхънгрийн

Европа вече се движи неизбежно към спасяване на Гърция от фалит. Ще има спешно финансиране. Ще има и условия към него. Ще има задължения, поети от правителството в Атина.

Това ще помогне на Гърция да обслужва дълговете си. Пазарите ще се успокоят. Дългосрочните проблеми може да не бъдат преодолени, но те ще си останат проблеми на бъдещето.

Някои биха казали, че фаталната грешка е било преди всичко допускането на Гърция в еврозоната. Че би трябвало да е очевидно, че страната не е била готова за това. Фискалната й политика вече беше извън контрол, когато се присъедини към единния валутен съюз през 2001 г., а профсъюзите агитираха да се вдигнат заплатите до европейски равнища въпреки изоставащата производителност.

Но този отговор е твърде елементарен, като се има предвид, че подобни сигнали за лошо функциониране не идват само от Гърция. Испания с нейните 20% безработица и експлодиращ бюджетен дефицит съзира в Гърция образа на собственото си бъдеще. А ако в Мадрид нямат очи за това, то пазарите го виждат. Португалия и Италия са само малко по-добре.

Подобно на Гърция тези държави са изправени пред дълбоки съкращения в бюджетите си. Подобно на Гърция те не могат да девалвират валутите си, за да стимулират износа. Подобно на Гърция и на тях им предстои дълбока рецесия. Подобно на Гърция и те ще са изкушени да помолят за помощ.

Всичко това повдига очевидния въпрос наистина ли беше грешка създаването на еврото. Тъй като бях един от малцината американци, защитаващи единната европейска валута, вероятно е логично да попитате дали не съм си променил мнението.

Отговорът ми е "не" - създаването на еврото не беше грешка, но все още може да се окаже грешно изграждането му. Гръцката криза демонстрира, че Европа е извървяла едва половината път към създаването на жизнен валутен съюз. Ако тя не реагира, следващата криза ще накара сегашната да изглежда като приятна разходка в парка.

Завършването на валутния съюз изисква Европа да създаде подходящ механизъм за финансиране в кризисни ситуации. В момента държавите членки могат да помогнат на Гърция, само като преиначат правилата, забраняващи им да си помагат с кредити освен в случаи на природни бедствия или обстоятелства извън контрола на засегнатата страна. Това само подсилва несигурността. Когато европейските лидери помагат, обществото и пазарите смятат, че те не се държат коректно. Ако проблемите идват от Лисабонския договор, значи той трябва да бъде променен.

Нещо повече - помощта трябва да дойде не само под формата на условия, но и чрез временен контрол върху националния бюджет от комисия от "специални господари", назначени от Европейския съюз. Както ни показва историята, голите обещания от получателя на помощи не са достатъчни.

Няма съмнение, че страните, към които ще се прилагат подобни мерки, ще реагират гневно. Добре, но и никой не ги кара да вземат пари. Притеснявате се от морални капани? Предложих ви решението. Забележете също, че това би бил далеч по-ефективен дисциплиниращ механизъм, отколкото погазения Пакт за стабилност и растеж.

Може също така да попитате как биха реагирали калифорнийците, ако техният щат е принуден да предаде бюджета си временно на специален управител, назначен от федералната администрация на президента Барак Обама. В действителност те сигурно биха се чувствали ОК.

Специалният наместник няма да бъде калифорниец, но ще бъде сънародник американец. Хората ще разберат, че той действа в интерес и на щата, и на държавата. Те също така ще бъдат успокоени от факта, че Калифорния изпраща свои представители във Вашингтон, откъдето ще се издават заповедите на този "господар".

Европейците не правят такива неща, защото преди всичко се смятат за гърци и германци. Те не се намесват в "суверенните прерогативи" на другите държави членки. Германия се противи особено силно предвид спомените за поведението й през Втората световна война, включително в Гърция.

Ако Европа гледа сериозно на валутния си съюз, трябва да надскочи миналото си. Тя се нуждае не просто от по-тесни икономически връзки, но и от по-тясно политическо обвързване. Ръководителите на един силен механизъм за финансови извънредни ситуации ще трябва и да бъдат отговорни. Тя ще трябва да се отчитат пред един силен Европейски парламент.

Избирателите на германския канцлер Ангела Меркел мразят спасителните акции, защото знаят, че именно те ще трябва да са спасяващите. Те са против всичко, което им прилича на още по-силна европейска политическа интеграция.

Но Германия не е сред невинните, когато говорим за отговорността за тази криза. Тя настояваше за изключително независима и безотчетна централна банка, която сега води изключително строга валутна политика, утежняваща положението на групата PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия Гърция и Испания). Огромният излишък по валутната сметка на Германия също не помага, щом стане дума за фискално стимулиране на европейската икономика.

Германия спечели изключително много от създаването на еврото. Тя трябва и да върне услугата. Берлин трябва да настоява за създаване на фонд за спешно финансиране и за политическа интеграция, която да оправдае съществуването му. Германия трябва да отпусне повече финансова подкрепа. А и кой друг трябва да бъде натискан, за да стане ЕЦБ по-отговорна?

Гръцката криза може да бъде Троянският кон, който ще принуди Европа към по-дълбока политическа интеграция. Надявам се, че ще стане така.

*Авторът е професор по икономика в Университета на Калифорния, Бъркли. Статията е предоставена от Project Syndicate

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: